×

Интервю със Славена по случай снимките на новия ѝ хит.

Категория : Музика & Танци

Публикувана: 13/01/2018

Поп-фолк изпълнителката Славена предпочете Libido Bar за снимките на клипа към най-новия си хит. Ето и какво каза самата Славена:

- Здравей Славена. Ти си популярен изпълнител, но като че ли имаш особен афинитет към благоевградския район. Често си засичана тук. На какво се дължи това?

- Здравейте на всички читатели. Благодаря за интереса към мен на вашия екип. Да, наистина имам особен афинитет към Благоевград и района. Причините са няколко. Първо, мога да кажа, че професионалната ми кариера тръгна от тук. Участвах на "Пирин Фолк" Сандански през 2008 г. После останах в Сандански за около година, където работих в заведение. Това е и причината да имам много приятели от района. Развивах се пред очите им, а те ми се радваха. Смятам, че именно това сближава хората. Второ- обикнах местния фолклор много. Сега смело мога да кажа, че любимата ми музика са песните на Пиринска Македония, въпреки че съм израснала в Северна България. По тази причина изпях песента "Душо моя" на македонския композитор Бобан Мойсовски. Участвах на фестивала „Роса фест“ в Скопие. Той не е с конкурсен характер, но гордо бих казала, че това е песента, която се открои най-силно сред останалите. Още на следващия ден песента се завъртя по македонски и български радиостанции. Тогава бях изпълнител на музикална компания „Диапазон рекърдс“. Благодаря им за това изживяване в Македония, благодаря им за всички хубави песни, които сме направили заедно. Днес вече работя като самостоятелен изпълнител, но песента "Душо моя" се радва на интереса на публиката и до днес. Отдавам на това, че станах предпочитан изпълнител за Благоевград и района. Хората ме канят на сватби, кръщенета и всякакви празненства. Местните жители са изключително топли. Обичам работата си, защото споделям най-хубавите моменти на хората и това ме зарежда. Обичам този район, защото тук хората ценят музиката и изпълнителите по достойнство, а не по това какво им налага музикалният бизнес, който и без това в момента не е в много цветущ и креативен период. Заради всички неща, които по-горе изброих, аз обикнах благоевградският район. Това пък доведе до отворянето на заведение в сърцето на Благоевград. Казва се "Либидо бар" .

- В Благоевград все по-често се споменава името "Либидо бар". От къде дойде името на бара?

- Честно казано една моя приятелка го измисли. "Либидо" означава страст, желание, стремеж. Името идеално пасна на цялостната ни концепция, тъй като в менюто присъстват наистина страхотни и по-необичайни продукти. Предлагаме био кафе, което само по себе си е уникално, а и най-ароматното, което лично аз съм пила. В комбинация със свежи плодови лимонади е пристрастяващо. Клиентите често поръчват и златната вода, която се предлага в България буквално от десетина дни, но в "Либидо бар", вече я има. Тя пък е с частици истинско 23-каратово злато. Разбира се, предлагаме и страхотни наргилета.

- Как ще коментираш твърденията относно наргилетата, че са вредни?

-Смешно ми е! Живеем в 21 век. За съжаление и въздухът, който дишаме, е вреден. Дори храната ни е вредна. Алкохолът е вреден, но когато го даваш на пълнолетни лица, които умеят да консумират правилно и с мярка, няма нищо лошо. Това е личен избор на всеки човек. Същото е и с наргилетата. Относно твърденията, че са по-вредни от цигарите- те са неверни, когато не правиш компромиси с качеството на ароматите и въглените. В нашия бар това е недупостимо. Прави са единствено, че е нередно да се дават на непълнолетни, което при нас и без друго не е практика.

- Видяхме в социалните мрежи, че "Либидо бар", се е превърнал и в снимачна площадка. На какво обаче?

- Да. Заснех в "Либидо бар" видеото към новата ми песен, която предстои да излезе.

- Как ще се казва песента, или е тайна?

- Песента ще се казва..."Либидо" (смее се) 

 - Уау. Случайност ли е това или с рекламна цел?

- Случайност, която не е случайна, както всъщност нищо на света не е! Сега ще ви разкажа. Имах песен, чийто текст написах аз самата. Докато я пишех, с моя мъж си коментирахме, че тя звучи като еротика. Но не в този пошлия смисъл, а както звучат няколко световноизвестни парчета, които всички знаем. Така и тази песен - пишейки я оставяше в мен такова усещане. Това беше преди година. Заради работата по организацията на направата бара, заснемането на песента остана на заден план. Когато обаче барът се появи заедно с неговото име, в главата ми изникна и името на песента. Наистина вярвам, че нищо случайно не е случайно.

- Какъв стил е песента?

- Бих я определила като етно-поп. В никакъв случай не е поп-фолк. Различна е, ще чуете. Аз много я харесвам, оставя ти едно такова хубаво чувство.

- Казваш го, като че ли си разочарована от поп-фолк песните и искаш да се разграничиш от тях. Прав ли съм или бъркам?

- Това е жанрът, в който се изявявам повече от 10 години. Не се срамувам от нито една моя песен. Затова и спрях в един даден момент, защото исках това да остане така. Поп-фолкът зави в една грешна, според мен, посока. Започна да внушава чувство за агресия, което не ми харесва. Много малко изпълнители останаха верни на себе си, което намирам за изключително трудно. От музика в България се печели, само ако имаш участия. Имаш участия, ако следваш вълната. Ако не, тя те изхвърля и спираш да изкарваш пари, с които да правиш нови песни. По-голяма част от изпълнителите се оправдават с това, че публиката търси този модел песни. Това не важи само за поп-фолка, а за всички популярни жанрове в момента. А истината е, че комерсиалните жанрове са слушани предимно от подрастващи, в една уязвима възраст, в която е съвсем нормално да се подхлъзнеш от провокацията. Тук виновните не са слушателите, а хората, които им предлагат тази провокация. Всеки изпълнител трябва да осъзнае отговорността си като такъв. Тази музика ще възпита цяло едно поколение. Не можеш да използваш уязвимоста на деца в пубертета, за да извличаш бърза слава и пари. Това са грешни пари. Осъзнала съм, че като изпълнител нося отговорност за това какво предлагам на хората. Както майката носи отговорност за това с какво храни детето си и как го възпитава, защото това е определящо както за ценностите му за в бъдеще, така и за начина му на съществуване. Всички казват: "Няма предлагане, ако няма потребност". Да, но за да има потребност, някой преди това го е предложил! Публиката избира от това, което и предлагаш. Когато не знаехме какво е да имаш мобилен телефон - имахме ли потребност от такъв? Не! Разбира се, човечеството еволюира, в което няма нищо лошо, но нека е към добро. Това е еволюция. Когато е в обратна посока, е връщане към първобитността. Музиката определя таргети в слушателите си. Нека им предлагаме стойност и качество. Така възпитаваме ценности у тях. Затова обичам този край, както споменах по-горе. Тук хората не робуват на модерната за момента вълна в музиката. Когато пея на сватби тук, очите ми винаги се просълзяват. На хорото се хващат и детето, което все още едва ходи и дядото, който вече едва ходи. Тук хората ценят фолклора си. Те търсят корените си. Народ с корени е жив народ. Народ без корени е обречен народ. Затова в момента съм концентрирала музикалната си кариера около фолкора. Подготвям не една, а няколко фолклорни песни. Интересното е, че са по мои текст и музика. Хубави песни, които ще се пеят по сватбите в този район. - Заинтригува ме. Кога ще излязат тези песни?

- Много скоро. Преди края на тази година поне две от тях ще видят бял свят.

- Канят ли те на събори по този край?

- Да. Затова се насочих към тази музика. Личните празненства на хората, както и празниците на градове и села, са предпочитаните от мен за момента дестинации, на които да се изявявам. Там хората искат качествена музика, а не модерната в момента вълна, в която не желая да взимам участие. Дано не засегна някой, но това е мнението ми. Ще пея каквото харесвам. Ще пея песни, от които няма да се срамувам след време. Не казвам, че трябва да се пее само фолклор. В световен мащаб съществува комерсиална музика. Апелирам само да се завишат критериите и качеството й като послания. Имаме толкова кадърни и талантливи композитори, текстописци и аранжори. Трябва да ги оставим да творят така, както чувстват музиката, а не да им слагаме рамки: "Направи ми като тази песен, защото тя е хит. Искам и аз! ". Ето така се стигна до там, че повечето изпълнители да пеят една и съща песен!